виж всички

МЕДЪТ, ЗЛАТОТО СРЕД ХРАНИТЕ И ЕЛЕКСИР ЗА ОРГАНИЗМА

(30.03.2012)
МЕДЪТ, ЗЛАТОТО СРЕД ХРАНИТЕ И ЕЛЕКСИР ЗА ОРГАНИЗМА

Медът е най-усвоимото въглехидратно съединение и практически най-ефективната храна за генериране на топлина, създаване на енергия и възобновяване на определени тъкани. Медът, освен това, доставя на организма вещества, необходими за образуването на ензимите и други биологични ферменти, насърчаващи проникване на кислород в организма. Той има различни бактерицидни свойства, като значително се различава от млякото, което е изключително добра среда за някои бактерии. Медът е най-ценната храна, която днес не е достатъчно оценена. Неговата ежедневна употреба е жизнено важна.

Природната ни жажда за сладко доказва, че тялото ни има нужда от въглехидрати. Децата, които изразходват много енергия, имат реална "страст" към сладкишите и шоколадите. Това е наистина инстинкт. Протеините участват в изграждането на тъкани, но това е основна функция и задача на въглехидратите, които създават обмен на топлина и енергия. Чистият мед има много предимства като хранителна субстанция. Докато тръстиковата захар и нишестето, трябва да преминат през сложен храносмилателен процес, които да ги промени в гроздова захар, (усвоима за организма) меда е вече завършен, тъй като е „пречистен” от пчелите. Това спестява на стомаха допълнителна работа. Пчелите многократно прехвърлят меда от една килийка в друга, като при този процес в него намалява водното съдържание, а се увеличава количеството на някои ензими, отделяни от жлезите на пчелите /диастаза, амилаза/. Обогатяването на меда с ензими води до извънтелесно храносмилане, като в резултат на него се увеличава количеството на лесно усвоимите монозахариди, за сметка на дизахариди, пентози, рибози и др. въглехидрати, налични в нектара.

Честите препратки в библията към млякото и меда показват значението на тези два най-стари природни „дара”. Сами по себе си са подходяща храна и за дълъг период от време. Ефективни са за допълване на пропуски на други хранителни вещества. Но млякото има много недостатъци. Както споменахме, то е отлична среда разплод на бактерии. Жителите на Изтока бързо правели кисело мляко от продукта на крави, кози, овце, кобили и камили,  подготвяли извара и сирене от него, тъй като в топлия климат млякото, не може да се съхрани по друг начин. Докато медът, от друга страна, изисква малко внимание и не се разваля от топлината, не се влие от климата. Скъпа често е определен референтен над мляко.

Медът има много предимства като основа на диета, осигурявайки оптимално хранене. Терминът "натурален" много се харесва и масово присъства по етикетите на продавания в търговската мрежа пчелен мед, но малко от предлагания мед е наистина "натурален". Ако трябва да прецизираме термина, то най-натурален е медът в пчелна пита. На второ място по ценност след него е цеденият мед /на практика не се предлага в търговската мрежа/, следва пресованият мед, след това е центрофугираният натурален мед /предлага се ограничено и най-вече от производители пчелари/, на следваща позиция е центрофугираният топен мед /най-масово предлаган мед/.

Пчелният мед се използва основно като хранителен продукт. Той е източник на бързо освобождаваща се енергия и лесно усвоими въглехидрати. Пчелният мед се използва и като лечебно средство.При ежедневна употреба е доказано, че влияе благоприятно на двигателната активност на стомашно-чревния тракт и върху секрецията на стомаха и червата. Използва се за основно или помощно средство за лечение на гастрити, както и при променена киселинност на стомаха. Има доказан лечебен ефект при заболявания на дихателната система, а също и при възпалителни заболявания на кожата и лигавиците, което се дължи на антибактериалното му действие. Използва се и като диетично и лечебно средство при чернодробни заболявания, защото осигурява въглехидрати за синтезирането на гликоген.

 

И все пак меда не е регламентирано лечебно средство, а преди всичко храна с определено диетично и лечебно действие. Пчелният мед се използва и в козметиката под формата на маски и кремове, в които влизат и други съставки. Продуктите действат омекотяващо и почистващо.

Не се препоръчва даването на мед на кърмачета и деца до 1 година, защото храносмилателната им система е недоразвита и може да предизвика ботулизъм. Медът е противопоказан при хора, които са алергични към него, както и към болни от захарен диабет на инсулиново лечение. При болни от захарен диабет 2. тип може да се дават определени сортове мед, богати на плодова захар и витамини, като слънчогледов, акациев, люцернов, от детелина, гречиха*. В тези случаи дозата на меда от посочените сортове е до 50 g дневно, разпределен в 4-6 приема, разтворен в сокове, чай.

При здрави хора профилактичната денонощна доза мед е 1-2 g/kg телесно тегло, разпределен в няколко приема. По-високи дози не се препоръчват, тъй като могат да доведат до развитие на захарен диабет.

 * (цитирано от "Лечение с пчелни продукти, апитерапия и основи на пчеларството, София 1999 г., ISBN 954-05-0383-3, д-р Стоймир Младенов, инж. Миленко Радославович, стр. 178).